На  Зори

Да, разбрах, че те обичам

Когато си отиде; това е

Казвано от толкова гении

И от толкова глупаци

Сред които не се намирам;

И да, помня когато те

Подстригах, след което

Ти се гушна в мен, помня

И вечерите в ламаринената

Кутия, с пъзела, който наредихме

И щастливи в наздравица

Се разделихме, под нас

Черното коте се усмихваше

Как е бялото коте ме попита ти

Преди 3 дни почина, казах аз

Просълзен, както в момента

И твоята обич не достигна

Сърцето ми както ти искаше

Защото съм тъпо и лудо

Копеле, а как хранихме

Малките тъпи и луди

Патици в парка, помниш ли?

И карахме онова нещо

Рикша, и се смеехме на всичко

И бялото мишле, което

Ми подари, и каза така:

Ще спечеля първо бялото

Коте, после теб, и тогава

Не се разплаках, беше жест,

Който не оцених, ала сега плача

За теб, миличка, за погледа ти

Затворен завинаги

/на пода, а, защо на пода/

За това, че ме прие

А аз те оставих

Незавършен.