На Зори
Да, разбрах, че те обичам
Когато си отиде; това е
Казвано от толкова гении
И от толкова глупаци
Сред които не се намирам;
И да, помня когато те
Подстригах, след което
Ти се гушна в мен, помня
И вечерите в ламаринената
Кутия, с пъзела, който наредихме
И щастливи в наздравица
Се разделихме, под нас
Черното коте се усмихваше
Как е бялото коте ме попита ти
Преди 3 дни почина, казах аз
Просълзен, както в момента
И твоята обич не достигна
Сърцето ми както ти искаше
Защото съм тъпо и лудо
Копеле, а как хранихме
Малките тъпи и луди
Патици в парка, помниш ли?
И карахме онова нещо
Рикша, и се смеехме на всичко
И бялото мишле, което
Ми подари, и каза така:
Ще спечеля първо бялото
Коте, после теб, и тогава
Не се разплаках, беше жест,
Който не оцених, ала сега плача
За теб, миличка, за погледа ти
Затворен завинаги
/на пода, а, защо на пода/
За това, че ме прие
А аз те оставих
Незавършен.
