Зорница
Никой никога
Не съм наранявал така
Както теб, Зори
Без дори да го
Осъзнавам повярвай
Не го осъзнавах тогава;
Когато стояхме онези
Нощи в малкия павилион
А навън снегът трупаше
Ние редяхме своите
Пъзели с малки котенца
От кубчета за малки деца
Каквито явно бяхме
Аз тичах посред нощ
Да взема още малко водка
И се връщах при теб
И при малкото черно коте
Което бяхме приютили
Което мъркаше до нас
До малката ни печица
Която ни грееше
Дори ти се съблече, Зори
Беше толкова мило и
Вълнуващо и зряло
А навън зимата трупаше
Новият си гняв срещу нас
Или по-скоро това беше
Любов, която аз
Така и не разбрах
Докато не бе твърде късно
И случайно те срещнах
Там, в онзи бар и ти
Започна да ме удряш
С юмруци по гърдите
И плачеше и казваше
Тя е по добра от мен, нали,
И барманът ме гледаше
Като изрод какъвто може би
Бях; но не беше, не беше
По-добра от теб, защото нямаше
Друга, Зори, нямаше
По-добра от теб
И никога не е имало.