1994

някъде деветдесет и четвърта е
и ние с първите си дълги коси
сме в онзи зелен москвич
чийто собственик, едно момче –
съсед който търсеше приятели
ни покани да влезем и навън
заваля онзи дъжд а ние
слушахме до скъсване in utero
на онзи прокъсан касетофон
и говорихме говорихме и мълчахме
така и не станахме близки
ала беше по-топло отколкото
в днешните ъпгрейднати коли
от които чалгата ни облива
пред блоковете пред лицата ни;
никой дъжд не може
да отмие това.

По това време аз така си спомнях и мислех за 80-те, а за 70-те?
А днес така си мисля за миналата година :-)))
А хората са живели 100-тици години с един манталитет...

Времето се ускорява май ама В КАКВА посока...???