*     *     *

аз съм чудовище –
чудовището
което
улови в примката си,
което
винаги си чакала,
за което винаги
си залагала капани.
ето ме,
не прегризах крака си.

*     *     *

колко добър е той?

колко пъти
те кара да се
УСМИХВАШ
за час, за ден, за месец?

като се събуди милва ли те,
слага ли глава
на гърдите, опира ли я
до гърба
ти?
слуша ли как дишаш–

сигурен ли е спиш ли, сънуваш,
или го чакаш?

дали очите блестят
под затворените клепачи.

дали искаш
да си отговориш
на ВСИЧКО това?

*     *     *

ако е истина –
докоснахме я.

ако е истина –

докоснахме
себе си.