*     *     *

пред мен са
и зад теб
кървавите дири
твоите капки
които те преследват
които
проследявам
и се свивам
в очакване
на топлината ти.

6.20 сутринта

 докато си обувам пижамата падам наляво
ставната ми ябълка сякаш
излезе през задника,
изпотен деля ривотрила
на две и
го гълтам но някак гълтам и двете половини;
после и мъничко ленуксин.
седя и гледам в пода и
единственото което ми хрумва е че
има недоизпита бутилка вино
в кухнята,
замъквам се до там /ох, милото ми тазче/
махам гадния корк и я доизпивам наекс,
киселата бутилка,
връщам се в стаята свивам си цигара
и излизам в мъглата на терасата
и гледам
това бяло-оранжево нещо, което ме обгръща;

 добър нов ден, приятелю.

*     *     *

май си останахме с тебе, друже –
в този абортирал следобед в тази
незачената вечер, седим си с твоята
книжка и моята бира /току що ти прелях малко
на покритата със сняг
саксия на терасата/;

и
се почесвам
където ми биха оная гадна инжекция
която не спира да сърби и щипе, и
косата си чеша също
не мога да я измия оттогава –

 колко дни, колко нощи?

 /лепиха ме и всичко е в червена пудра засъхнала
и завираща се под ноктите/;
усещам миризмата на гниещата плът
по лицето ми, миризма на мърша
и дефламол,

миризма на страхливец.

 

 

 

Един вид страхливец си ако не изчовъркаш човек, не нараниш някой друг, не обиждаш, не заплашваш с нож и така, демек нормален трай си