Над мен

Винаги

Съм казвал повече

Отколкото трябва

Никога достатъчно

Толкова много

Сърца в стаята ми

Плюшени или други

Мъртви сочещи

Мен обвиняващи ме

Не питат не искат

Да знаят какво и как

Е моето в гърдите ми

Гниещи с години

Червените контури

Избледняват от

Слънцето картите

Не са раздадени

Може би това

Прави часовника

Тик так так тик

Не тичат наоколо

Деца никой не казва

Здравей или може би

Казва ала прекалено

Е тихо за поредния вик

Малката перла в

Шепата на дете

Където и да е

Вкусът на цвят

Фас от цигара

Просто още една

Мечта оставена за

Утрешен ден

Поредната неоткрита

Звезда в чуждо небе

Мини над мен

Протегни ръце

Вкуси ме докосни ме

Там някъде

Над мен.