Моята „Фледа”

Да, помня как преди

Тези години прочетох

„Фледа ми чете Виан”

На Добрев; и страшно

Му завидях. Може би

10 години по-късно

Се озовах полегнал

В скута на най-прекрасната

Жена – и да, докато

Примижавах срещу

Слънцето тя ми четеше

Виан, а аз се смеех

И тя почти с укор

Ми казваше: ама това

Не е смешно. Не знам

Дали разбра, че аз

Всъщност се смеех

От щастие.