22 април

Крия

малките си тайни,

скелетите, както

казват, в гардероба.

Това е или не е проблем.

Но се чувствам добре.

Дали? Дали е време

да се откажа, да спра

да се преструвам, че

всичко е ок? Да не съм

вече шут. Шут? Пред

приятелите и хората

съм така, винаги казвам,

всичко е ок, чувствам

се прекрасно. Като съм

насаме със себе си

умирам. Плача. Пия.

Пак плача. Пуша и пия и

плача. Понякога

и музика слушам.

Понякога помага, обикновено

влошава нещата.

Не се къпя със седмици.

Не се бръсна от години.

Не мия зъбите си с дни.

Нито лицето си. Спя

с дрехите, с които ходя

през деня. Никога

не си оправям леглото,

този подслон, винаги

очакващ ме.

Моят последен пристан.