Коя

Не знам коя ще

Ме приеме

Такъв какъвто съм

Коя

Ще разгърне страниците

До края

Аз – с този

Смешен

Корем пърдящ сутрин

И уригване

Със силната музика и

Плач

Като дете в неразлюляна

Люлка

С протегнати ръце

Към бога

В който не вярвам

Към жената

В която не вярвам.