мушиците                  

всички се родиха

по едно време

еднакви малки

крехки телца

влизаха в носа ми

в ушите и очите

леко махах с ръка

вървете си по пътя

казвах им по-скоро

летете и те това

правеха правейки

къдрави дири

по запотения ми

прозорец добро

утро им казвах

до днес когато

намерих всички

всички до една

като снежинки

докоснали земята

за последно.