Изкуството да отгледаш босилек
Всичко тръгва
От малките семенца дошли
От своя изсъхнал прегорял и
Разкъсан родител който вече е
Употребен или клаустрофобичен
В малък затворен буркан;
И ти полагаш това ново семе
В мократа пръст, слагаш му
Качулка и чакаш, и чакаш
Докато зелените нежни листенца
Избият през своя покров
И поливаш докато укрепнат
Поне малко след което внимателно
Ги изтръгваш с коренчетата им
И ги забождаш в новият дом;
Отново ги поливаш, отново
Чакаш; те повдигат главици
Към светлината към слънцето
Молят за още малко водичка
Която ти им даваш с щастие
В тялото си ала тъкмо тогава
Листенцата едно по едно
Загниват ти ги късаш самозалъгваш
Се, че всичко е наред ала
Клонките отпускат мощта си
Лягат уморени и всичко което
Можеш да направиш е да ги
Изскубеш и метнеш през терасата –
Тези изгубени живинки
Не заслужават кофата за боклук
И с малко сълзи си казваш:
Може би догодина пак
Ще опитаме, приятели.
ЕДИН НАПУСНАТ РАЙ В СЕЛО АВРАМОВИ КОЛИБИ
Никой човек не е остров