Врабчето

И седим
Двамата с Дима
Някъде в един град
Пред една галерия
Има паркче там
И сме двамата на
Тази пейка наоколо
Всичко е зелено
И е сутрин и ни се
Повръща и ни се сере
И няма къде ала
Ето – в този момент
То се появи – малкото
Врабче с чудна главица
Която пъргаво въртеше
Насам-натам после
След два-три скока
Поклюцваше по нещо
Някакво семенце навярно
И пак се поврътваше;
Двамата с моя приятел
Се умилихме дотолкова
Че забравихме за всичко
Друго и повярвахме във
Вселената във всичките й
Проявления като малкото
Вълшебно врабче.