Отиваме си в тишина

Отиваме си в тишина

Наесен, понякога или

По-често напролет, когато

Отпускаме белите си

Души, защото зимата е

Минала, защото я преживяхме

Отново, отново виждаме

Изгрева, малката птичка

Е гонена от поредното

Коте, ядно криещо се под

Колите, пробудено от

Поредното псе, ала те си

Знаят играта, както ние знаем

Последната своя, в която      

Е редно да помълчим.