За избора самотата и такива неща
почти бях там
поставих точка в
равнината сред
изгубени котки
кучета и жени
винаги има кой
да ги храни този
господ този
мирянин е един
от всичките той е
слизащият по
стълбите с купичка
в ръка с пропита от
дъжда шапка /тръните
са невидими за
нашите очи/ и какво
остава за нас –
повечето предпочитат
омразата и отвращението
в малките си дупки
не намират място
за още един живот
освен този
който сами са създали
и дори тогава
следват своя път
защото повече не могат
защото това им се полага
и те, доволни
лягат в леглата си
вечерите които им са
необходими
те няма да пропуснат
доволни от себе си
доволни от господа
който са избрали
защото той не ги е посочил
ала те се чувстват
избани да продължат
това и е трудно да се говори
с тях за избора
за самотата
и такива неща.
...картинкатаа...заля ФейсЪ..
Деца, които не успяха да откраднат-или д...