Две котета

Вървя по своите пътеки
През снега, по моята
Улица, и виждам едно коте
Клекнало върху канал
От който излиза топла пара;
Котето мие лапичките си
И вероятно не знае
Че скоро ще умре.
Аз продължавам с тези
Мисли надолу, винаги
Надолу, и почти се спъвам
В малко твърдо телце –
Друго коте, шарено,
Явно ненамерило топлата
Пара, сгънато на две.
Повярвайте ми, вечерта
Плаках, за двете котета,
За Исус, и за всички
Тези неща.