Зимна вечер

 
И помня
Онази зимна вечер
През 2000-и някоя си
В която се отказах
И легнах на тротоара
Там някъде на пресечката
На Игнатиев и
Братята Георгиеви;
Не ми беше до снежните
Ангели, макар че помислих
За тях... започна да
Става студено откъм гърба
Ми, ала небето беше пълно
С гарвани, как
Да отвърнеш поглед от тях
Особено когато
Мислиш, че са последното
Което ще видиш;
И там някъде Лечев и Ясен
Се надвеждат над мен
Жив ли си, как си
И такива неща; жив съм
Казах, но си останах там долу
С широка усмивка
Едва ги изчаках да си
Тръгнат мизерниците
И седнах, повдигнах се
И започнах отначало.