Лили

нощ е и аз танцувам

по пръстите и китките ти,

Лили, оставяйки мастилените

си следи; ден е, и докато

обръщаме по бира с майка ти на

плажа, ти правиш 4-5 дължини

в басейна, в който не мога

да вляза /не мога да плувам,

знаеш това и ми демонстрираш

своето превъзходство/;

сутрин е, Лили, и аз тичам

от спирката до дома си за

да чуя обаждането ти, за да вдигна

навреме слушалката; студено е,

ние сме горе в хижата, и аз

те рисувам, ти се смееш и се

получава добре; толкова можех

тогава. нощ е, Лили,

и след 20 години още си мисля

за теб.