Ден

Дръж ме
Дръж ме отново
Защото е твърде тъмно
За да ти желая късмет
Благодаря на музиката за това
Което повтарям
В което вярвам
За пръв път от години съм тук
Със свободата
И лудостта си които
Са равни в своето измерение
И ми дават думите
На примирение
Гняв и самота и забавление
На тишината
За която винаги съм копнял
За която винаги съм плащал
Лесно е когато
Си изплашен
Лесно е защото си нещо
Думи за които да убиеш
Дори ако се налага
И себе си.