Нимфа

Тя седи на слънцето
С разпиляната си коса
С тази своя къса
Рокля на сини ромбчета
Облегната на стола
Кръстосала голи крака:
От време на време
Повдига единия
Повдига го доста
И аз полудявам
И тя стои така примижала
И си диша въздуха
После хващам една платика
И вадя куката
От устата й.