не можах да смъкна очи

от тия двете патки –

едната с поличката,

другата с онзи клин /без

него щеше да скрива повече/;

на терасата пуша си цигарата,

а тия двете правят цигански

колела долу, на поляната,

която все още съществува.

и едната се засилва,

подпира стъпалата си на

рамената на другата, и през смях

пита: стана ли? после

се свлича по гръб и хич не се

сеща, че полата и е заметната

към гърлото, и опитва заден мост,

другата не намира глезените й...

после обратното, и челната й може

и да не е станала, но на мен

ми стана, е, не ставам за учител

по физическо явно; после това

се повтаря, не веднъж и не два пъти –

кутията ми цигари свърши, о боже,

спаси душите на тези

неуморими гимнастички.