*     *     *
  вечер в този град, град очакващ дъжд цял ден, дъжд който няма да дойде – нито тази вечер, нито през нощта, нито на сутринта; аз лежа, обливащ с потта си възглавница и чаршаф, по-телесни от мен в момента, по-живи от мен, в момента; слушам детските крясъци отвън, чувам бебешки рев отвън; и е като стържене на струг, пила или флекс, изхабени от употреба, изхабени от ръцете на уморени и нехаещи ... , уморени от града, от деня, от очакване и пот, но те продължават, създават брак на половин оборот, който превърта, и на всяко трето дава по едно напразно: трак трак трак 0. и се чудя кое повече ме плаши – това, което чувам, или тишината, която винаги съм искал.