малка неделна история

мамка му, просто исках
да си допия биричката
на
спокойствие; дори не беше
МОЯТА биричка, просто една
недоизпита,
зарязана,
самотна биричка,
вероятно пълна с бацили.

моите хора, или поне тези,
с които бях до един момент,
постепенно изчезнаха –
твърде познато на много от нас.

така, намерих
онова празно помещение, с
удобно диванче, и седнах, и
със съзнанието, че
ще се прибирам пеша посреднощ,
гълтах с удоволствие това
разгазирано нещо; беше като да
ближеш путка,
наебана
от стотина загоряли
затворници;

карай, беше топло и тихо.
беше  добре.

и ето, през завесите влезе оня тип
с гайдата, разви или зави, нямам идея,
разните си тръби,
наду тоя мех и почна с гайдарските си
изпълнения.

седях си.

след около 20 минути му казах, човече,
може ли малко тишина?

брей, каза ми, ти пък къв си.
никакъв, казах, просто искам малко тишина,
искам да си допия биричката
НА ТИШИНА.

ами ходи другаде, вика оня;
майната ти, казах, аз бях пръв тук,
ако ти искаше това, което искам аз,
щеше ли да ти е приятно
ей така да ти се лепна,
и
да почна да ти чета шибаните
си
стихотворения?

разговорът продължи известно време
в тоя дух; усетих го, че
става агресивен, гайдарат му с
гайдар.

по едно време ме попита:

добре ли пишеш?
отгорорих му така: както ти свириш на гайда.
това малко го обърка,
милият.

стана ми скучно, изпих каквото имах; на
тръгване му казах: виж, копеле,
излизам; ще съм отпред около 5 минути,
ще пуша една цигара,
ако искаш да ме биеш,
заповядай.

и си излязох.

изпуших цигарата. единствените гайди,
които чух, бяха в главата ми.

после тръгнах и завих на първия завой
който се появи по пътя.

Малка неделна история II

може  да не заслужава
да се нарече така, но
така реших, така съм започнал, така
ще завърша.

със сигурност е било след полунощ,
седя зад завесите
с двете лесбийки
/ така твърдяха, твърдяха и други неща,
като например,
че
са сатанистки / ; вярвам, че правеха
цялата тая история, за да
се отърват от мен, но аз не се давам лесно –

пробваха се, кучките. 

черпиха ме бири,  друго не ме вълнуваше;
аз им говорех за хуя си, как
не е много голям, но е твърд,
как
в момента пия
ривотрил, и как заради него не свършвам

с часове.

милите, май ги обърках, и ми казаха:
добре, идваш у нас, но ще ти източим кръвта,
ние ТОВА правим с мъжете.
ОК, казах  им, няма проблем, само да се
изпикая.

като се върнах, естествено, ги нямаше.
поне ми бяха оставили две бири и половина.

WНО. A.U. 2

всичко от което
имах нужда е от което
имахме нужда –
не да споделяме
живота и желанията
си / тези крастави жаби /, а
да
подаваш бялото платно когато
трябва да
избърша с
него грубата нежност,
когато
бях
в средата на снимката която
никога няма да заснемеш, чиято
рамка
ще огражда красивата
ти
главица, подпряна до леглото;
върху, под
и над него –

до края.

Трябвало е да удряш в тила или във врата, там където диша, тялото е много крехко нещо и е на принципа If u have power abuse it