* * *
сега, чак сега, разбрах нещо
важно –
не е
нужно късно вечер, особено към 11/23,
когато си сам, непременно да
напишеш нещо;
мамка му, ако няма нищо за чукане,
просто си слушай музичката,
пуши си цигарата,
допивай си биричката или
каквото
имаш,
погали котката, кучето, детето; пък
ако държиш на това
бий една
чекия, или в краен случай
погледай малко ТВ.
нощта тепърва идва,
нали?
всичко може да се случи. * * * чудя се да по дяволите – и * * * мисля, че как да продължа
дали заслужавате да
минете през
това да мина АЗ през
това
гризем от подхвърленото ни време –
не всички сме в състояние да
го събираме покрай
тези неща, ограничаващи асфалта за
големите животни от
малките
животи, дишащи студа в бяло, едно и също е,
бели облаци издаващи
движение, преместване
от място на място, май до тук
сме стигнали,
така разбираме времето, не си
спомняме
раждането и мислим за смъртта само когато
погребваме роднини или
отброяваме категоричните месеци до
нашата собствена;
моето време
е недопушения фас, лигав,
омачкан, какъвто си щете, който
взимам край бордюра на последната спирка,
в който намирам
най-голямата наслада.
знам
как се движа под
теб, под
твоите тъкани
под
мислите ти –
над
себе си.
ГЕОРГИ МАРКОВ: ФРАНЦИЯ Е ПРИКЛЮЧИЛА ДЪРЖ...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
ПРИЕМИ С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА НОВИТЕ ВИ ИДЕИ!!!
13.11.2017 13:25