Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2013 11:31 - не съм тук
Автор: dilyantski Категория: Поезия   
Прочетен: 1429 Коментари: 1 Гласове:
1



*     *     *

не
не е това
прагът
влакът платформата
в която
ще скоча
ще тичам след себе

си

няма да тичам
по този начин
гладно копеле;

ще скачам от платформа на
платформа.

винаги изпуснатата гара
винаги пътникът без билет.

и там, далече от вас,
ще се прегърна,
ще си ударя един
по муцуната, ще
се притисна долу в
земята,
ще стисна себе си, ще
го затискам,
ще го задушавам, ще му шептя:

спокойно, приятелю,
моля те, успокой се, дай ми

живот: ето,
продължаваме.

В очакване на Кого

в състояние на прах полепнал по
канала на Георгиеви – братята Евлоги и
Христо – една
малка ирония, която само някои ще
разберем;

прах полепнала по пейките изтривана
най-често от миризливи и осрани
гащи на хора без дом на хора
без любов, на
берачи на ябълки
с дълги тояги в ръце; надвесени над
подути плъхове във водата,

надвесени над този апокалиптичен
червей, държащи се един друг,
по-здраво отколкото влюбените
минаващи край тях с
презрението си,
вкопчени в каишки, стискащи по
един
изгубен баща, изгубена майка, дъщеря, син –
колиета от искрящи зиготи

те все още им говорят, вярват

докато от другия край на каишката излизат
единствено лайна и пожълтяла старост,
пожълтяла страст  (едва ли),
куци старчета, подагра и
неподстригани бретони, очи без око,
неакуширани родилки,
късогледи

в стопаните си.

и всички ненормални, цели
СЕМЕЙСТВА с велосипеди – с по 1, с по 2, с по 3
колела, цяло родословно гниещо
дърво,
минават, полудели, крещят

ВЕЛОАЛЕЯ
и се хилят

милите малоумници, влачат
накрая поредната верижка
с поредното жалко създание

без избор, оставящо епидермис
и фекалии, размахващо опашката си,
за забавление на гарваните.

да добавя, и за мое.

 

*     *     *

когато облъхне – а то
ще облъхне –

нас, вие
и вас

ще държим на себе си,
себе си ще държим;

ще се държим
един друг.

ала твърде късно.


къде е?

цигулка, виола, виолончело,
контрабас;

флейта, обой, кларинет, фагот и
контрафагот;

тромпет, цуг тромбон, еуфониум и
туба;

тимпани, голям барабан, малък
барабан,
чинели, дайре –

тс тс дзън;

триангел, ксилофон, маримба,
вибрафон, глокеншпил и камбани.

ето я.

окото

на земята, често
визирано
от полудели кучета и кучки

но
хайде признайте си
кой от вас  НАИСТИНА

е лежал 32 часа на
пода

взирайки се в окото?

*     *     *

ето
ме сега – купувам си
запалки с голи момичета и
вечерите, преди да
запаля и след като изгася
цигарата си, им
целувам малките лъскави найлонови
задничета;

лека нощ, милички,
лека нощ, златокоски.












Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. getoveyoselph - Красотата на аутизма
13.11.2017 13:21
Еми, то според Тери Пратчет всеки за нещо е виновен няма невинни и така другите са с още по ужасяващи истории красотата на българите е че се мразят попринцип и не държат нито на себе си нито на близките си за разлика от другите ама и при тях не е баш така вината е велико нещо, ако ти причини да се ядосваш и да нараняваш значи са те нацелили.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dilyantski
Категория: Поезия
Прочетен: 540989
Постинги: 601
Коментари: 221
Гласове: 237
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031