Тази кола изглежда като реквизитна от филма с Мел Гибсън „Лудия Макс“, но всъщност няма нищо общо с антиутопичния екшън на Джордж Милър. Един ден обаче нейната история може да бъде екранизирана, защото в нея има голяма доза човещина и смелост.

Това е историята на колата призрак, която неканена влиза на Балканите, за да помогне на хората, до които никой не може или не иска да стигне.

В началото на 90-те години в Югославия започва война, която тлее цяло десетилетие и отнема живота на над 100 000 души. Бивш датски ветеран от специалните части решава, че може да бъде полезен на хората, до които не може да стигне хуманитарна помощ. Хелге Майер предлага помощта си на агенции, правителства и дори ООН, но всички му отказват.

Бившият командос обаче е твърдо решен и има план да направи бърза и сигурна кола, с която да може да достига до военните зони и да достави лекарства и храни на нуждаещите се.

Контактите му го отвеждат в американска база в Германия, където купува въпросното Camaro. Там няколко войника се включват в работата по колата. Подът получава стоманени плочи, а кевларени листове са монтирани в багажника и в корите на вратите. Задното стъкло е сменено и на неговото място е заварен стоманен лист. Предният и страничните прозорци са бронирани, можещи да издържат на няколко изстрела на леко стрелково оръжие.

Оригиналният 5,7 V8 на това Camaro е мощен само 185 к.с. Майер и приятелите му вдигат „конете“ на 220. В крайна сметка двигателят получава нитро система, с която за кратко Camaro-то разполага с 440 к.с., в случай че се наложи бърза евакуация. Гумите също са подсилени с военен рън-флет и колата може да остане в движение дори и след спукване.

Предницата на Camaro-то също е модифицирана. Лудият датчанин и приятелите му изработват гребло, за да може колата да преминава през отломки и заграждения. Но освен допълнителна броня това Camaro разполага с пожарогасителна система, система за инфрачервено наблюдение и нощно виждане за шофиране без светлини. Пред радиатора пък е сложено жълто пате.

Заводският син цвят на купето е сменен с матово черен. По-точно с военен клас черна боя, поглъщаща вълните на радарите и намаляваща топлинното излъчване. Майер е и бивш пилот, обучен от ВВС на САЩ и знае колко полезни са стелт технологиите.

Приятелите на Хелге Майер кръщават Camaro-то „Колата призрак“ (Ghost Car). Когато е напълно завършена датчанинът започва да планира детайлно маршрутите на своите импровизирани мисии. Той решава, че е най-безопасно да се придвижва през нощта до обсадените райони.

Освен храни и лекарства, Camaro-то превозва и дрехи за най-невинните във всяка война – децата. Изпълнявайки поредица от доставки (всяка една с товар до 400 кг) колата на Майер бързо се превръща в легенда сред местното население, което вижда в нея частица надежда, че доброто все още съществува.

Майер получава подарък от военната база в Германия каска и бронежилетка, с които кара Camaro-то до най-критичните точки в Босна и Хърватска. Той отказва да носи огнестрелно оръжие със себе си, а взима единствено Библия и стандартен военен нож, заради което получава прякора от местните „Божият Рамбо“.

Импровизираните хуманитарни доставки не са оторизирани от никого. Част от тях са спонсорирани от войници и приятели на Майер. Датчанинът успява да направи над 100 доставки в зоната на военните действия, където всяка една от враждуващите страни е можела да го убие.

Със затихването на войната намаляват и мисиите на самарянина. Той спира рисковата си помощ в средата на 90-те, когато през 1995 г. е подписан мир, слагащ край на конфликта в Босна и Хърватия.

В наши дни Хелге Майер живее със съпругата си в Германия. Той все още притежава призрачното Camaro, което нарича своя боен кон. В момента колата вече е оранжева и често се кара, но вече без повечето модификации.

https://dizzyriders.bg/post/13733/tova-e-bkolata-prizrakl-ot-voynata-v-yugoslaviya?image=567738