Имаше там един купол, абсолютно кръгъл, като изпъкнала леща, и аз влязох в него, много тайно и тихо, неканен, през задния вход... от другата страна ивица вода ме делеше от кръгъл остров. Островът беше ограден със стена, висока стена, аз доплувах до него с лодка; от външната страна на стената имаше насип от камъни и пръст, намерих една пътека, водеща покрай стената, и тръгнах по нея, за да намеря проход през зида; вървях обратно на часовниковата стрелка; от време на време виждах какво има отвъд: имаше зелени поляни, след поляните високи сгради с красиви тераси, обрасли с бръшлян и асми, а на терасите стояха хора; помня, че завидях на тези хора, представих си каква чудна гледка имат те към водната шир, колко са щастливи, и продължавах да обикалям и да търся прохода; поглеждах все така навътре, но не можех да бъда там; тогава видях как един човек скача от високо, после друг скочи, после трети... казах си, че трябва да се върна при лодката си... но някак трябваше да извървя целия кръг, докато стигна отново до нея, и със сигурност вече не исках да влизам през тази стена.
Това е.

Трябва сам да си променяш обстоятелствата, аз обикновено летя насън