Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2017 17:21 - НЕМРУТ - далечната и загадъчна планина
Автор: patuvam Категория: Туризъм   
Прочетен: 2645 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 10.07.2018 10:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                

                Немрут.... и на вас ли ви звучи като изумруд?!

               Изумруд и то какъв? Някъде там в сърцето на Турция, в далечния югоизточен Анадол, само на 150 км. oт Диарбекир се издига планината Немруд Даг.

                                     ( Моля, кликвай върху снимките)







image





        В нея  се намира едно наистина загадъчно човешко творение.Това е гробницата на владетеля Антиох 
I от Комагена.





image





            Царството Комагена  се простирало на север от Сирия и река Ефрат.Историята твърди,
че Антиох е бил потомък на Александър Македонски по майчина линия. От страна на баща си произлизал от персите.





image





              Та така... . Егоцентризмът на Антиох стигнал до там да се провъзгласи за бог. И решил да се увековечи за  потомствата. Така започнал изграждането на светилище за себе си (богът) и останалите богове на Европа и Персия, което обяснява и двойните им имена. Измислил и надпис, който гласи: „Аз, Антиох, вдигнах този храм, за да възхваля себе си и моите богове“.

             И започнало изграждането... . През 62 г. преди н.е. на върха на планината Немрут, на 2150 метра надморска височина били изсечени в скалите три тераси. На източната  тераса били поставени пет каменни колоса , всеки с височина по девет метра. И така четири статуи са на боговете, а петата на самия Антиох.





image





   От двете страни били пазени от статуи на лъвове и орли.




image





Между двете тераси се издига величествена пирамида с височина 50 метра и широчина на основата 150 метра.




image





Това е мястото, където се предполага, че е погребалната камера на самия Антиох. Никой не е успял да стигне до вътрешността на пирамидата, така че това твърдение се приема по-скоро алегорично.

               Дълга е историята на себичния и егоцентричен Антиох - интересна, увлекателна като приказка. И тъй като ние дълго я четохме не устояхме на предизвикателството да видим с очите си това място.

               Отправихме се на там, по живописния път между планини, които още пазеха зимните преспи.





image






image





      Когато наближихме, денят вече преваляше.





image





        Беше пълнолуние,





image





което в един момент се превърна в пълнолуДие, визирайки предстоящите събития.
               По план търсехме предварително резервирания хотел, някъде там в подножието на върха, по завоите на планинския път. Да, ама – не. Забравихме, че сме в Турция, където навигацията се задъхва и обърква. Така замръкнахме в нищото - далече от всяко населено място на 1800-900 метра височина. Притеснението започна леко да пропълзява по гърбовете ни. Посуетихме се половин-един час и решихме да потеглим надолу по завоите.
            След двайсетина минути в тъмната априлска нощ в девет и половина вечерта се добрахме до хотелче на пътя.





image





Имаше места. Отдъхнахме доволни,че някак нещата свършиха благополучно. „Понатиснахме“ адреналина от преживяното и се отдадохме на сладък сън....там някъде далече, далече в Анадола. Трябваше добре да починем, защото на другия ден ни чакаше покоряването на Немрут. Надявахме се времето да е с нас и да ни позволи не само  да се качим, а и да постоим там, че и хубави снимки да направим.

                 И дойде денят. Вълнувахме се. След питателната закуска, която домакините ни предложиха





image





екипирани и въоръжени с щеки и фотоапарати потеглихме към върха. Времето беше добро за настоящото ни приключение. Перфектната пирамидална форма на връх Немрут не може да се сбърка на фона на останалите върхове.






image







image





            Пътувахме по същия път от предишната вечер, но вече имахме дневна светлина и това ни помогна да се ориентираме в обстановката. Оказа се,че хотела , който търсим ,въпреки предварителната резервация през един известен на всички сайт, вече не функционира.





image





Подминахме с ругатни мястото и продължихме нагоре. Завой след завоя ни доближаваха към целта.





image





    Паркирахме в подножието и се приготвихме за „прехода“ нагоре.





image





   Пътят се вие по пътеки, изградени за улеснение на туристите.





image





 Вятърът беше единственото неблагоприятно нещо. Преспите от изминалата зима ни посрещнаха на високото.





image







image





        Още няколко завоя и.... Ооо, чудо! „Жива да не бях“, както казва един  наш актьор, но не предполагах ,че видяното ще изглежда така величествено.





image





И още веднъж се подвърди максимата: „По-добре е един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш, или да прочетеш“.

                 Бяхме на източната тераса. Величествените девет метрови статуи си седяха на троновете, а двуметровите им глави чинно подрени стояха на метри по-надолу,





image





  осторожно пазени от орлите и лъвовете.





image






           Както може да се предположи, статуята на Антиох е най-висока от всички. Всички божествени глави са с персийски тиари и  гръцки черти като показател за „смесения“ им произход.   





image







image





                  Достъпът разбираемо е ограничен. Запознахме се и се сприятелихме с охраната на обекта-двама добронамерени и усмихнати турски охранители.





image





Те говореха само турски. С помощта на гугъл преводача ги питахме  разни неща... и те  нас ... . Мъчехме се да използваме нашите турцизми, за да кажем каквото искаме, но невероятното е, че някак си се разбирахме.               След това заобиколихме и на западната тераса. Там- същите тези каменни глави ни гледаха поизмръзнали в априлския сняг и доста по-хаотично разхвърляни.





image







image







image







image







image







image





             Понагледахме се, понаснимахме се, усетихме атмосферата на мястото и потеглихме надолу. По пътечките за удобство на туристите на всяка тераса имаше пейки. Помързелувахме на една от тях





image





                и ....обратно надолу по завоите.




image






            Продължихме из планинските пътища на  Немрут    





image







image





и така се озовахме до Арсемия- древно светилище и гробница на Митридат - бащата на Цар Антиох.Заваля.....







image







image





   Тук е култовия барелеф, на който цар Антиох подава ръка на Херакъл.





image

image






image







image







image







image
   




      По пътя се отбихме да видим и моста Джендере- римски мост от 2-ри век след Христа, построен от Септимий Север.





image







image







image



    

             По-нататък на самия вход на Немрут е  гробната могила Каракуш.Тук са погребани цариците от династията на Антиох, отново пазени от орли на десет метрови пиедестали. 





image







image

  




                   Прибирайки се в хотелчето направихме равносметка на видяното. Изключая дъждът, който ни плющя при последните три обекта и направи качеството на снимките ни незадоволително, отчетохме приключението като изпълнено на 100%. Задоволството от видяното и усещането от мястото трудно се описват. Не обичам изтъркани фрази като „спиращи дъха гледки“ и други подобни. Ние усетихме и изживяхме видяното по свой си начин и това ще остави незабравим спомен и вълнуващи емоции в нас.




 image                

 

              




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patuvam
Категория: Туризъм
Прочетен: 138014
Постинги: 44
Коментари: 60
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031