Галя
Беше онзи
Замръзнал ден
Малко след като
Едва не ми отряза
Палеца с вратата
На малката си кола
Малко след
Като ни спря онова
Ченге защото
Фамилиарничеше
С телефона си
После с ченгето
Естествено и той
Милият ти се върза
Биваше те за актриса
Малко лудичка
Но ставаше
Нищо че не си бе
Пила хапчетата
Скоро; както и да е
Отидохме в този твой
Стар дом да ти приберем
Ненужният багаж и
Тази стара портиерка
Ни изгледа и каза добре
Но тоя – визирайки мен –
Не може да влезе
Защо попитах
Защото така смятам
Каза тя явно
Бе сметачна машина
Едната от многото
После в малката ти количка
Препълнена с багаж от
Умряло мазе
Спирахме по светофарите
И всички наоколо ни се
Смяха и сочеха към нас
Настръхнали пръсти
Докато ме отведе в дома си
Разтоварихме каквото
Можехме почерпи ме добро
Вино което изпих с баба ти
Която ми наряза салам
После в стаята ти
Не разбрах колко
Си луда.
