... по покрива дъждът си рохоли 
и свлича се в ръждивите олуци, 
не веят вече рокли и поли – 
четат жените Кафка и Конфуций,

и някак стават все по-мъдри те, 
а аз тъпея с Лорка и Петрарка, 
коя от тях пуловер ми плете? – 
да не умра от студ на пейка в парка,

коя от тях ме мисли? – и реди 
за мене дом, трапеза и постеля, 
защо ли свалях цял живот звезди 
и щастието дирех все по теля? –

а Варна тъй жестоко опустя! – 
тъй хлопна си зловещите кепенци, 
че в градските саксии със цветя 
излях делири, скърби и деменции,

тъй ще запиша в своя крив куплет,
и, който ще, под лупа да се вглежда – 
когато, Боже, ражда се Поет, 
Жена му дай! – за обич и надежда.

23 ноемврий 1915 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.

 

    

тъй ще запиша в своя крив куплет,
и, който ще, под лупа да се вглежда – 
когато, Боже, ражда се Поет, 

Просто летиш... в мразовития ден!
Джу

Защо му е на поета жена - петел в кокошкарник. Но не едноименния Варненски сайт...
:)))

Благодаря, Джу!
Чу

С нея пилешката супичка става по-вкусна, Ник, а черният "Старопрамен" - още по-чер! :-)))
Наздраве!
Чу

Как да не те обича човек, Валерий!

Много си мила, благодаря, Иличе!
Поздрав на снежинките във Врачанския Балкан от песъчинките на Варненския плаж! :-))))))
Чу

Вчера се бях присетил, че най-красивото нещо на света е красивата жена, а ако е и добра, няма да има цена.
Поздрави, Валери, от мъгливия Калофер!
И тук е пусто и студено като в сърцата на жестоките хора, независимо от пола.
П и е р

Благодаря, Чичо Пепи!
Поздрав от мъглива Варна, и не ги мисли - лошите хора са боклуците на Синята планета.
Чу

Винаги си бил не подражаем обаче този път надмина и себе си!!!!!!!!!!!!!

Благодаря, девойчице Вселена!
Хубави почивни дни да ти реди Ицето откъмто небесата! :-)))
Чу

ама, виж за ..кривата жена, е нужна само работа, от заран до мрак..
и без никакви там..ЛюЛю-та..
наздравее, дружинаа..дочакахме още една Н Година..
да бъде и до Амина!

Благодаря - както на теб, така и на Администраторите на Блог.бг, че премахнаха злобата своевременно.
Това пространство трябва да бъде недосегаемо, защото е лично.
Чу

Инвестор се грижи да бъде чисто тук.

!

Да.
Крайно време беше.
Чу

Благодаря.
Чу

В дрипавите си крилца облечена,
като нощна сива пеперуда,
скиташе се музата обречена,
в служба на поети по принуда.

И гримът и вече се разкапа
от сълзите скъпи що пролива,
роклята и също се изцапа,
а прическата и бе накриво.

И обувчиците се изтриха,
по крачката никнеха мазоли,
търсеха я, но не я откриха
и останаха по думи голи.

Музата е страшно уморена
от скитане по острите чукари
и спинка от луната озарена
далеч от ухажорите си стари.

Благодаря.
Чу

Някой симьонофски боздуган е минал оттук, нали, жена не би могла да си скърши душицата за минус?