Пред мелницата

Ние сме от последните оцелели

Разделени от другите

Защото помним миналото

Защото знаем бъдещето

Все пак не пропуснаха

Да ни забият по един приклад

В муцуните докато бяхме

Все още в ъгъла; после ни посочиха

Единственият възможен път

И ние се отправихме натам

Окървавени ала изправени

Докато влаковете минаваха

Покрай нас в обратна посока

Пълни с изтръгнати сърца

Дробове и торсове без крайници

Със стърчащи от тях глави

Чиито очи се взираха в нас

И питаха защо вие защо

Ви оставиха спомням си всичко

Това на опашката пред мелницата.