За избора самотата и такива неща

почти бях там

поставих точка в

равнината сред

изгубени котки

кучета и жени

винаги има кой

да ги храни този

господ този

мирянин е един

от всичките той е

слизащият по

стълбите с купичка

в ръка с пропита от

дъжда шапка /тръните

са невидими за

нашите очи/ и какво

остава за нас –

повечето предпочитат

омразата и отвращението

в малките си дупки

не намират място

за още един живот

освен този

който сами са създали

и дори тогава

следват своя път

защото повече не могат

защото това им се полага

и те, доволни

лягат в леглата си

вечерите които им са

необходими

те няма да пропуснат

доволни от себе си

доволни от господа

който са избрали

защото той не ги е посочил

ала те се чувстват

избани да продължат

това и е трудно да се говори

с тях за избора

за самотата

и такива неща.