С Бекет в нощта

И съм някъде
Из софииските улици
Малко след полунощ
Мерсие и Камие тъкмо
Бяха свитнали полицая
И се покриваха добре
Мизерниците; там
Някъде влязох в онзи
Вход, на четвъртия етаж,
Или петия, няма значение
Защото бях на стълбите
И се покрих с онзи картон
Да поспя беше всичко
Което исках; и по едно време
Ме прониза тази
Светлина, от дявола дошла.
Онзи с фуражката
Май не се представи добре
И после помня как
Стоя по корем
На капака на шибаната лада
Къв си ти бе, и така нататък.
Хей, Бекет, къде бяха тогава
Шибаните Мерсие и Камие
Да ми помогнат малко.