в Бейрут
/из "ципове копчета дни"/

толкова слаба една такава трепереща
с оня налудничав поглед палеща
цигара от цигара нервно подхилвайки се
разговорът донякъде върви донякъде не
се изслушваме намираме се в Бейрут
всички свободни гърмят последните си патрони в небето
пейката се огъна от отчаянието на двамата
очакващи зимата със заместители на щастието си
тя – откъсната от него
аз – откъснат от всичко
неупотребени ровим в джобовете си
и някак се усмихваме един на друг
без да поглеждаме часовниците страх ни е
да видим ръцете си.