100% настроение
/из "ципове копчета дни"/

Настроенията ни отдавна имат цветове:
червени, зелени, оранжеви;
и черното с което влизаш във входа.
Още от предната вечер гледаш дъжда през прозореца,
и си стоиш там и си къркаш,
без да мислиш за домакините на долните 7 етажа –
7 етажа агресия, унижение, желания за край на живот;
и димът от фасовете  на съпрузите по терасите.
Съпрузите.
Без крак, без кътник, без протеза, без уважение.
Всичко това като вулкан минава през теб.
И знаеш как сутрините в които повръщаш
те знаят че това си ти, и дори докато ти е зле
понякога се чудиш какво си мислят,
така или иначе асансьорът е един.
Веднъж намерих в него заспал мъжът от 45-ти,
който ми каза спокойно не се притеснявай
и някак не се притесних,
въпреки че същият
често разбива стъклата на входната врата,
после редовно ги лепи с маджун
и преди да е засъхнал пак ги чупи и слага нови.
Повече бих се притеснил от касиерка в мола.
Както и да е, всички се срещаме на сутринта,
или някои от нас, на други кимаме на некролога;
имаме и този прекрасен съсед от първия етаж,
на който жена му почина от рак,
който засади цяла градинка отпред и редовно я полива
и който слуша телевизора високо;
всички го обичаме, всички се усмихваме.
Алибито ни е чудесно,
нали само чуваме, не виждаме нищо;
измъкваме се брилянтно
от ежедневното си скотство.