Животът ми на запад

седя на терасата
и гледам живота си ха –
гледам на запад към дърветата
под които ми правеше свирки
помня първия път
когато
ме положи да легна а аз
се повдигнах да те целуна
ала ти решително сложи ръка на
челото ми и ме бутна обратно;
и тогава разкопча колана на панталона
и бяхме съвършени, треперещи
изгубени души;
помня и друг път, когато
дъждът идваше, виното се
напълни с угарки и може би фасове
ти беше там
докато влакът преминаваше покрай нас
и ние в екстаз мамка му!
имам още три посоки, но
все по-често поглеждам на запад
сутрин
и чувам звъна на камбана.