можем ли да се обичаме

все по-трудно става става

да го имаме като идея

ала

малко прекалено се колим

бесим разстрелваме и печем

на същия онзи огън

изпарил езиците ни докато

се целувахме по бузите и

устата след което гърбовете

ни

отправяха своя поздрав а

ние все още дишаме

същия въздух о болка неуморима

защото и до теб ще стигне

защото вече стигна

а тя милата винаги остава

и ние се учим

тепърва

на близост емпатия и отрова

по нашите малки и голями

частици

в които разтваряме последните

си изблици

на човечност.