лудият пиян от острова

винаги

съм живял там

на

моя остров; ала

понякога се изкушавам и

замерям платната,

горя ги

докато ме отведат на

материка;

и там говоря с деца

с братя

и сестри, говоря им, те –

по-малко;

казвам това онова,

основно, как съм изгорил

възможността

за завръщане

към моят дом, към моят остров

към които

изгорих камъчетата,

цветята,

нищо

не остана от този път

освен споменът за него

и желанието за

стария уют и малката ми

оградка,

и бялата ми котка;

обръщам се и тръгвам натам

а отзад подочувам смях, плюнки, и

още нещо:

„ето го, оня, лудият пиян,

от острова”.