Никога не е било и винаги ще бъде

Не помня някога да съм искал,

не помня някога да съм знаел.

Не помня някога да съм съществувал.

Ден след ден.

Нощи след нощите.

Никога не е било така и никога

няма да бъде по този начин.

Ала, ето, озоваваш се

една сутрин с подути и посинели

вкочанени крака,

там, където и да е.

И те намират, там,

който и да е. Никога не е

било така ала винаги ще бъде.

Защото майката я няма, таткото е

казал своето, братята и сестрите

са в огъня.

А ти просиш милост, просиш я по улиците,

които нямаш, просиш  я в дома си,

който нямаш,

просиш я от бога, който искаш.

Никога

няма да ми простиш.

Никога няма да разбереш.

Никога няма да видиш.

Защото няма прошка.

Защото няма разбиране.

Защото няма нищо от това, и никога

не е имало.

Защото така е било, и винаги

така ще бъде.