*     *     *

тази

тотално скучна вечер

не ме кара да плача, не ме кара

да стоя до теб;

толкова мога,

толкова искам –

слаб съм.

и избирам,

това избрах, с пръста си

не посочвам, не

бърша сълзи /нито задника си/

а продължавам да питам.