Ала писмо

Че чета издадените от

Вашето издателство книги –

не крия и никога не съм крил;

(в този смисъл и го харесвам).

Затова преди своето време

Ви пратих това-онова, и

като отговор получих – да,

все пак го получих – нещо от

                                               сорта на

„няма социална ангажираност, не

всичко е пиене и жени, а и не си

Буковски”,

нещо такова и още малко

от същото; е, и

така отговорих:

„може да ми сърбате топките”,

и все пак затворих накрая

„с уважение”.

Да не повярваш, получих ново

писмо: „като СТАНЕТЕ (на Вие,

да) Буковски, пак ще си говорим”.

И хубаво, ала

кому е нужно да става

                                               Буковски,

аз

съм приказлив, говоря сега, сега

ми се говори – такъв,

какъвто съм, с моите 37 на 50.