Не можах да премина моста. От страх Прегърнал, гушнал Това Топло Същество тази Сърцевина на щастието, Умираща, изгниваща в ръцете ми. Тогава се надигна, в Този невероятен прилив взе ме На плещите си На гърба си И препусна назад спусна се по тези пътеки сред Боровете по които Сме минали без мисъл за Връщане; Още малко, миличък, още малко и ще си там. Но не, малко преди края на Онази слънчева поляна. Може би Това искаше. Просто полегна, избута ме встрани Очите проблеснаха и помътняха. Така стана. Тялото изчезна като стара гъба. Покрих ребрата с парче от сухата му кожа. Затворих вратата. Ти Премина моста, Стари приятелю. Направи го добре.