*     *     *

на терасата

размишлявах за поетичността,
за издаваните днес
поети от които има и добри;
на повечето не мога да хвана
нишката – не мога да разбера
какво казват
тези хора, някои от които
мои приятели или поне
доскоро бяха.

така или иначе за тях аз
съм пиянде.

пияница, който седи на терасата
и вижда това:

едри дебели и без коса мъже
по 120 кила облечени в
анцузи вървят бавно

долу
чоплят семки и поклащат
шкембетата си до тях количката
побутва малка и тънка женичка
облечена в черно или в
сиво;

тези перфектни двойки.
това перфектно бъдеще.

всяка вечер и сутрин вие
разбивате мутрата ми докато се
опитвам да измъкна задника си с
достойнството, което имат

моите мили приятели, клоуните.