...в смисъл на неизразимост или неосъзнатост някаква, най-малкото за чудатост, пък и незнайност такава, но да оставим това...необичайното е за спокойни и не съвсем осъзнати и донякъде тривиални типове, ала не бива да ги наричаме превзето или пък прибързано, да речем, в земните неща, други биха казали темерути, но защо не и тъпчовци; има стръкчета, да, стръкчета, нека бъдат именно стръкчета, от които очакваш едно, значи поливаш ги сутрин, преди да изгрее слънцето, преди да е напекло то листенцата им, и после, привечер, пак ги поливаш, когато идва вечерен хлад, и пак ги поливаш, с 1/3 водичка по–малко, отколкото си ги полял сутринта, да, това е живот; и ден след ден правиш това, месеци наред – и после, трън на шията ти увисва.

ако
...
и после ,трън на шията ти увисва

WOW

Тери Пратчет :-)
Мъртвите не се заблуждават. Смъртта е като събуждане след особено приятен купон. Имаш две-три секунди невинна свобода, преди да си спомниш всичките си щуротии снощи, които са ти изглеждали толкова логични и забавни. После обаче се сещаш за наистина изумителното нещо, което направи с абажура и двата балона. Всички изпопа-даха от кикот. След това осъзнаваш, че днес ще трябва да гледаш в очите доста хора, но и ти, и те сте трезви, а всичко си спомняте.
— Ох… — промълви Уилям.
Пейзажът някак течеше около камъните. Вече се виждаше ясно, както бе застанал отвън…
Абсолютно очевидно. Няма стени, но има врати. Няма ръбове, но има ъгли…
— УИЛЯМ СКРОУП?
— Да?
— АКО ОБИЧАШ, МИНИ ОТТУК.
— Ти ловец ли си?
— ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЕ СМЯТАМ ЗА СЬБИРАЧ НА ЗАБРАВЕНИ ДРЕБОЛИИ.
Смърт се ухили с надежда. Безтелесното чело на Скроуп се набръчка.
— Какво? Значи… дробчета и бъбречета, останали след гощавката, а?
Смърт въздъхна. Хората просто не бяха способни да оценят хубавата метафора. Понякога му се струваше, че никой не се отнася сериозно към него.
— ИСКАХ ДА КАЖА, ЧЕ ПРИБИРАМ ЖИВОТА НА ХОРАТА — обясни раздразнено.
— И къде го слагаш?
— ТЪКМО ТОВА ЩЕ ТРЯБВА ДА ВИДИМ С ТЕБ, НАЛИ?
Уилям Скроуп вече избледняваше в мъглата.
— Ама оная твар, дето ме довърши…
— КАКВО?
— Нали уж са изчезнали!
— НЕ. САМО СЕ ПРЕМЕСТИХА.
— Къде?
Смърт протегна костелив показалец.
— ЕЙ ТАМ.

Има и интересни неща не е депресия