*     *     *   вода прах паяжини с крака си прокарвам утрото през зелена жажда прозорец от задимена нужда и едно живо бяло ме кара да ви накарам да направим прозявката нека направим прозявката крака паяжини стомах ръце нагоре навсякъде дърпащи и спускащи завеси и пръстите ноктите те правят този тунел те правят свободата си изразходват нуждата никога по улиците винаги на едно и също място и това място е което е достигнато и се стига когато оплетеш разплетеш хилядите куки милионите малки усти набодени и които те очакват там след като му изпуснеш или намериш края.