Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2013 14:23 - "спира се и дълго гледа дървото"
Автор: dilyantski Категория: Поезия   
Прочетен: 1363 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 07.01.2013 17:55


*     *     *

всичко,
което си била, всичко, което си
е в очите – те блестят, блестят и
кръвта няма нищо общо;
не искам да те разочаровам, аз
не съм тук за това –
не искам да поставям короната си
върху тъга и самота;
около тях е, което
те правят дните което те правят
нощите.
и то расте то расте, то расте;
не можеш да скриеш
болката в дъха си – защото
знам, знам
как плачеш, всичката ти, прегърбена
под завивките, прегърбена под
кожата на детето
мълчащо в теб.


давай

давай давай давай
езикът ми крещи – свърши

давай давай давай

в устата в носа в брадичката
първи ще е хрущяла, той
ще изпращи
не забравяй ушите давай бъди мъж бъди
жена

ето носът ми вече не е
красив като
твоя;
сплескан и разбит, от ушите се лее
кръв
кръв полива и брадата ми която обичаше
да облизваш
и аз
прокарвам пръстите си през нея
и един по един броя –
един, два, три
зъба се заплитат в ръката ти

давай давай давай

не свършвай, мила, не го прави
по този начин
не го прави докато сме живи,
докато плачеш на коленете ми
докато те обливам в кръв и
сперма, докато
сутринта не ни покрие

треперещи.


„твой, твой”

повтарях след като
казваше името ми,
но дори ехото не вярва вече
в това;
всички вълшебства които
ме спираха в гората,
ме спряха навреме.

галейки всяко твое клонче, вплитащ
косата си
в игличките, смолата, слепваща
миглите ми.

върнах се в града, мила.

всяка сутрин се мия, водата,
лицето, очите, и
когато успея да ги отворя, се
поглеждам в огледалото, и
повтарям последното, което си спомням
от съня си:

твой, твой.


 
*     *     * 

ако го докоснеш ще се
изродиш животът ти
ще има нужда от любов
ще се превърнеш в изрод.

той ще върви по улиците
през септемай,
ще продава парченцата си за
по 20 ст., и когато нищо не
остане от него ще се озове
под клоните,

ще си примъкне една пейка там
и ще се бие за нея,
всяка нощ, в
полунощ, когато

започва сребърният бал.

 



къде са ми момичетата

къде е малкото ръфащо лявото ми бедро
прасци обичам прасци докато вика
ръфа
къде е по-дебелата
завряла пръста си в задника ми
така е по-добре казва
по-добре
къде е лепкавата смукачка
съсредоточена в гърлото ми
това само с прах се оправя миличък давай
оправяй
къде е тази която напикаваше чаршафите ми
така е готино така свършвам
сигурно е готино
пишкай
имаше една друга дето така прощаваше
оправдавах се пред другата малка
спяща красавица с крива походка
къде е любовта
Джинджър?



там

където
никога не лежахме
с преплетени крака и
допрени
глави докато
смехът ти и малките
думи ме гъделичкаха и те
правиха гъделичкаща и
ферментираща
суровина
на щастието.

 





Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. skarif - Физиологична любов...
24.04.2013 23:03
Зашеметяващо...
цитирай
2. getoveyoselph - Прекалено си спокоен за да е имало нещо
13.11.2017 13:17
Доста е съмнително
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dilyantski
Категория: Поезия
Прочетен: 285505
Постинги: 469
Коментари: 214
Гласове: 219
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31