Прочетен: 1234 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2010 05:46
За лекарствата. За успокоителните лекарства, по-точно. Стоя твърдо зад тях. По-твърдо не бих могъл, не съм проклет ацетизал. Твърдо вярвам, че на човек треперещ от напрежение разкъсващ дрехите си и скубещ косата си трябва без предубеждение да се дадат успокояващи хапове. Освен ако не става дума за Махариши или някой нов Буда. Вероятноста за това, макар и съществуваща към 0,7%, ще пренебрегна. И, моля ви, заебете билки и прочее природни лайна, топли вани и прегръдките на господ. Виждал съм и ще продължавам да виждам как хора се съсипват така, впити в голата надежда. Надеждата и нуждата нямат нищо общо. Дайте на хората лексотан, ксанакс, рохипнол. Дайте на хората химия. Ние сме химия. Любовта е химия. Болката е химия. През втората половина на 20-ти век това е разбрано, но сме получили урок. Получили сме Мерилин и Елвис. Загубена бе вярата в химията. Разбираемо. Пак прекалихме тогава, както винаги прекаляваме. Умереност, мили мои, умереност. Химична умереност. И ако личните ви лекари са такива тъпаци, дето при молба за помощ ви пращат на „Искър” № еди кой си, ебете ги. Настоявайте за своя лексотан, ксанакс, рохипнол. Настоявайте за правото да управлявате живота си. Настоявайте на правото си да заспивате когато искате и да се будите когато искате. Борете се за своето щастие. Ако не сте го намерили в човека до вас, в котката или кучето си, имате право да го потърсите погълнато с чаша вода. Не се отказвайте.